Логопедична терапия

Комуникативни разстройства при нарушена плавност на речта

03.01.2020 13:56

Запъване

Заекване

Запъване

Запъването е нарушение, което се характеризира с абнормална, непостоянна стойност на скоростта на говорещия или и двете. Изразява се в повторения на звукове или срички, обусловено е от незрялост на слуховия и рече-двигателния анализатор. Появява се в периода на формиране на речта – около две–тригодишна възраст, най-често в периода на формиране на фразовата реч и е възможно напълно да изчезне при навършване на четири–пет години. Запъването може да има следната симптоматика: бърз, неестествен или ускорен темп на речта; нарушено речево дишане – минимални паузи в лимита на фразата или дискоординация между паузи и дишане; удължаване на вокали; вмъкване на междуметия или възклицания; повторения на звукове или думи; беден синтаксис; проблеми при четене и писане; артикулационни нарушения; монотонна реч; намалена концентрация на вниманието. Физиологичното запъване е естествено явление и изчезва със съзряването на кората на главния мозък и закрепването на слуховите и кинестетичните образи на думите и фразите. Но при някои неблагоприятни условия то може да премине в заекване. Важна е навременната намеса на специалист по речева терапия.

Заекване

Заекването възниква обикновено между три и петгодишна възраст, като неговото разпространение варира между два и три процента от световното население и по-често се среща сред лицата от мъжки пол. Няма установена ясна причина, която да е в основата на заекването. То може да се дължи на наследственост, стрес, уплаха или емоционално напрежение.

Заекването се предизвиква основно от два фактора, а именно силният стрес и затруднението в обработката на информацията. В първият случай то се проявява след период на нормално за възрастта речево развитие. Отключващ фактор обикновено е стресова ситуация. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, в която се намира лицето. Известно е, че едни ситуации или действия провокират неговото усилване (говорене по телефон, разговор с непознат или с човек от противоположния пол), докато други способстват до чувствителното му редуциране (пеенето, шепненето или дъвченето). Във втория случай, а имено затруднението в обработката на информацията, речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях са с непълен състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се проявява постепенно, като силата му варира значително, от пълна липса на блокажи, до честата им поява на всяка произнесена дума. В предучилищна и училищна възраст заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира уменията си за комуникация. Ако заекването продължи до пет-шестгодишна възраст, подрастващият започва да осъзнава проблема и това го смущава. Заекващото дете започва да преживява факта на своята невъзможност да се изразява в едно общество, зависещо до голяма степен от вербалната комуникация. Оформя се конфликт между естественото му желание да се изрази красиво, ясно и свободно, така както тече мисълта му и невъзможността да го направи, така както всички могат от заобикалящата го среда. Детето не притежава способността за психичен самоконтрол на възрастния. Така заекването започва да „депресира” крехкото детско съзнание и постепенно то започва да изпитва страх, срам и вина от своята безпомощност. Въпросните процеси могат да доведат до сформирането на дълбоко занижен песимистичен комплекс, който да се характеризира с хронична тревожност и емоционална нерешителност. По този начин ще бъдат засегнати множество сфери в живота на вече порастващото дете.

WebShop System