Логопедична терапия

Специфични обучителни трудности

03.01.2020 13:52

Дислексия

Дисграфия

Дискалкулия

Дислексия

Дислексията е специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище. Важно е да отбележим, че дислексията не е резултат от лошо обучение или възпитание, нито е в резултат на мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие. Характерните трудности, които срещат децата с дислексия, не се преодоляват с повече повторения на учебният материал – те имат нужда от различен подход в обучението си, базиран на техните силни страни. Проявите на дислексия условно могат да бъдат разделени на две групи: общи и специфични. 

Общите прояви на дислексията включват разминаване между възможностите и реалните резултати на детето, дефицит на вниманието и паметови нарушения. Децата с дислексия са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски. Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението. Повечето от децата с дислексия страдат и от дефицит на вниманието. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното, неспокойствие, неорганизираност, импулсивност. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите. Много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицит на вниманието, често интерпретиран и като лошо възпитание. Паметовите нарушения при децата с дислексия засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“.

Специфичните прояви на дислексията представляват нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).
Децата с дислексия често срещат затруднения, свързани с възприемането на сходни стимули, получени чрез зрителният канал – букви, думи, изображения или предмети. Специфичното възприемане на обектите като едно цяло, без да се вземат предвид характерни отличителни белези на обект/предмет, водят до грешки от типа на различаването на букви, близки по външен вид. Наблюдава се и трудно възпроизвеждане при рисуване, като тук спецификата идва от склонността за опростяване на образите на предметите, неотчитане на тяхната големина или разположение в
пространството. Специфични са и нарушенията на слуховото разпознаване при децата с дислексия. Трудно разпознават сходни по звучене звукове и думи, както и срещат затруднения при преобразуването на образ в звук (буква – звук). Други специфични прояви на дислексията засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Според статистиката от това нарушение са засегнати близо десет процента от световното население, тоест всяко десето дете изпитва нужда от внимателен педагогически подход и адекватно обучение, както и потребност от релевантна логопедична терапия, които са важно условие за неговото пълноценно развитие.

Дисграфия

Дисграфия или разстройство на възможността за писане е нарушение, което обикновено предизвиква тревога в ранна училищна възраст при започване на процеса за ограмотяване на детето. Понякога родителите и преподавателите неглижират проблема като обвиняват детето, че е мързеливо, не е достатъчно старателно или просто се глези. Трябва да се вземе предвид, че състоянието на писането не се подобрява само с повече старание и диктовки. Екипът ни от специалисти предлага на Вашето внимание списък с най- лесно откриваемите признаци за дисграфия:
- необичаен захват на химикал/молив;
- много малки или много големи букви;
- трудно спазване на редовете при писане;
- силно стискане на химикал/молив в процеса на изписване;
- много силен или много слаб натиск върху листа;
- трудности при преписване на текст;
- необичайно разполагане на текста върху листа;
- трудно овладяване на ръкописните букви;
- особено трудно запомняне и изписване на визуално близки букви;
- започване или завършване изписването на буквата на необичайно място (спрямо реда).

Трудностите в овладяването на писането не се „появяват“ внезапно в първи клас. Ето какво Ви препоръчваме да се следи от най-ранна детска възраст:
- обърнете внимание дали детето може: да намества фигурки в определените им места; да подрежда кубчета; да рисува дълга права черта без прекъсване; да подрежда пъзел.

Екипът на Школата за развитие „Think Smart” препоръчва първоначално да бъде направена консултация с офталмолог, който да установи, дали детето няма проблеми със зрението и ако вече резултатът е отрицателен, то задължително трябва да се обърнете към говорен терапевт, който да диагностицира логопедичното нарушение и да изготви подходяща терапевтична програма.

Дискалкулия

За работещия логопед не е неочаквано, когато в кабинета му дойдат родители, изненадани от незадоволителните постижения на детето им в първи клас. Нищо не им е подсказвало, че подрастващият би могъл да има някакви затруднения в усвояването на материала. Налице е голямо несъответствие между очакваните и реалните постижения. Детето показва умения, които не съответстват на възрастта му, на обучението и на социокултурната среда. Именно това несъответствие е основният критерий, който насочва специалиста към изследване и диагностициране на дискалкулията (специфично нарушение на способността за придобиване на математически умения и изграждане на математическо мислене). Трудностите в овладяването на математическите операции са може би най-сложното и комплексно явление в категорията “специфични нарушения на способността за учене“. Успехът в тази област е пряко зависим от езиковото и когнитивното развитие на децата. Дискалкулията се свързва още с: дефицит на зрителната и слуховата памет; перцептивната преработка, отнасяща се до способностите за узнаване, дискриминация и интерпретация на получената информация, както и за пространствения гнозис. 

Според логопедичната практика за дискалкулия говорим тогава, когато „постиженията на аритметичните способности, оценявани индивидуално със стандартни тестове, са значително под очакваните за съответната календарна възраст, интелектуалното равнище (измерено с тест) и възрастта на обучение. Затрудненията се обвързват по значим начин с училищната успеваемост на децата и с всекидневните дейности, които се основават на математиката”. Математическите затруднения при децата основно се свързват с нарушения на “зрителната перцепция, слуховата перцепция, моторното развитие, паметови нарушения, езикови нарушения, четивни проблеми, особености на вниманието, социални и емоционални фактори”.

Прилагането на системна терапевтична логопедична програма за въздействие върху детето трябва да се съчетае с изработване на програма за работа в семейна среда, съобразена със спецификата на нарушението и индивидуалните особености, потребности и възможности на детето. Тя е насочена към: развитие на общата и фината моторика; развитие на координацията; развитие на основните психични процеси – мислене, памет, внимание; стимулиране на общото когнитивно развитие – познаване на форми и големини, пространствени ориентации, свойства и качества на предметите, изграждане на понятия и представи; разширяване на лексикалния запас – пасивен и активен; правилна форма и употреба на езика. Работата на говорния терапевт е многостранна. Той е отговорен не само за диагностицирането на логопедичния проблем, но и за подготвянето и прилагането на ефективна терапевтична програма. Той трябва да работи задължително и с родителите, за да успеят и те да се включат като котерапевти в процеса на въздействие. Трябва да взаимодейства и с педагозите, работещи с детето, за да успее да създаде оптимална среда за неговото развитие. Да сме част от този динамичен екип е отговорност и предизвикателство за нас терапевтите на Школата за развитие „Think Smart”.

По време на активната логопедична терапия специалистът трябва да отчете и наличието на проблеми в психичното и социалното функциониране, които твърде често съпътстват децата с дискалкулия. Поради преживяваните чести неуспехи в училище те имат ниска самооценка, проявяват тревожност и претърпяват негативни промени в личността и поведението. Добре е в такива случаи да се работи екипно с психолог и невролог, а педагозите, работещи с детето, да
бъдат запознати със същността на проблема му.

В заключение можем да обобщим, че успешната терапия на деца с дискалкулия зависи от няколко основни неща. На първо място това е навременното диагностициране на логопедичния проблем, свързан с определяне на водещите дефицити и степента на нарушението. На второ място е изработването на подходяща логопедична терапевтична програма, съобразена с индивидуалните особености на детето. На трето място е постигането на активно включване на семейството, като основен фактор за психологична подкрепа на детето и за допълнително подпомагане в домашна обстановка, което е от изключителна важност и има решаващо значение за постигане на успех в логопедичната дейност. На последно, но не по важност място, поставяме екипната работа, включваща специалисти от областите логопедия, психология, неврология и педагогика.

WebShop System