Логопедична терапия

Артикулационни нарушения

03.01.2020 13:39

Артикулационни нарушения

Артикулационните нарушения в детска възраст се характеризират с неправилна артикулация на един или повече говорни звукове. Нарушената артикулация се изразява в липси, замени и изопачавания на звуковете.

Ето и основните симптоми на артикулационните нарушения спрямо спецификата на самото нарушение.

Пропускане, липса на звук

Това е рядко срещано състояние и обикновено е преходно явление в периода на проговарянето. Постепенно на мястото на липсващите фонеми се появяват техните правилни или неправилни варианти.

Заместване, замяна на един звук с друг

Обикновено заместване на онтогенетично по-късен и труден звук с онтогенетично по-ранен и лесен.


Изопачаване

На мястото на определен труден звук се появява негов изопачен вариант, несъществуващ във фонологичната система на съответния език. Не преминава спонтанно и се запазва най-дълго. Специфичните артикулационни нарушения са характерни най-вече за предучилищната възраст. Ако нарушението е в чист вид, подходящата възраст за предприемане на логопедична терапия е между четири и петгодишна възраст. Специфичните грешки в нарушенията на артикулацията са системни и устойчиви. Те не се влияят от мястото на звука в думата (начало, среда, край), езиковата форма (изолирано произношениe или произношение на звука в сричка или дума), както и от вида на езиковата реализация (спонтанна реч, повторна реч или провокирана реч). Засягат се групи звукове от средна и късна онтогенеза, в някои случаи – от ранна.

Ранна звукова онтогенеза

Характерна е за две–тригодишна възраст, като засегнатите звукове са „к”, „г”, „т”, „д”, „ф” и „в”.

Средна онтогенеза

Характерна е за три–петгодишна възраст, като засегнатите звукове са „с”, „з”, „ц”, „ш”, „ж” и „ч”.

Късна онтогенеза

Характерна е за пет–шестгодишна възраст, като засегнатите звукове са „р” и „л”.

WebShop System